Докато има „балъци“, ще има и „тарикати“! Тази съвременна сентенция е доста мека в сравнение с предшестващите я, които директно наричат наивниците – глупаци, тъпанари, идиоти и др. описателни епитети. „Интелигентните тарикати“ са изобретателни, в много случаи добри психолози, бързо се адаптират и надушват откъде могат да извлекат дивиденти.
Често влизат в ролята на ексцентрици, отдадени на творческо вдъхновение, представят се за иноватори в определена област, която е обитавана от „жертви“, стремящи се да притежават нещо уникално, недостъпно за другите. Използват тънкостите на психологията, свързани с човешкото его и непрекъснатото му желание да бъде „уникално“ и „разпознаваемо само за притежателя си“.
Тук не става въпрос за „дребните тарикати“, които гадаят на ръка, карти, стъклени топки или мамят наивници за дребни суми на „тука има, тука няма, къде е топчето“. Говорим за „интелектуалните измамници“, които са едно ниво над нормално интелигентния индивид. Те създават един свой „бутафорен образ“, играейки умело „професионалната си роля“ по всички „правила“ на общоприетите от обществото законови норми и стереотипи.
Спомнете си приказката за царя, който искал да има най-красивите и ефирни одежди. Точно такъв „типаж герои“ успяват да го убедят, че са единствените способни да сътворят нещо толкова уникално, което да го отличава от всички останали на Земята. В желанието си да бъде единствен и неповторим, царят е така умело оплетен и успан от лъжите на „творците“, че се появява гол пред своите поданиците.
По-лошото е, че една добре манипулирана лъжа, пусната сред масите и стократно повтаряна, се превръща в „истина“, която прозира, но никой не смее да я оспори. Този синдром се дължи на страха на човек да не бъде изолиран от останалата част на обществото, в което живее. Той осъзнава абсурдността на ситуацията, но предпочита да замълчи, за да не бъде заклеймен от армията ласкатели, които самите не вярват на това което виждат, но предпочитат да подържат една безумна идея, породена да задоволи егото на глупак с власт и висок статут в обществото.
Истината извикало едно дете: Царят е гол! Приказката не ни казва колко процента са се съгласили и колко са продължили да живеят в самозаблудата, че това не е така. Но за хората със здрав разум е ясно, че подобни ситуации са пълен абсурд, а простотията от време оно си ходи по човека, а не по гората.
Подобни ситуации се случват често и в наши дни. И винаги се намират желаещи да притежават „нещо, което никой друг няма“, а често се получава и „нещо, което никой друг да не вижда, освен притежателя му“. Смешно и нереално звучи, но е факт! Има и такива личности, които сякаш обожават да бъдат лъгани, мамени, че дори и плащат за това да живеят в самозаблуда.
Преди дни италианският „художник-иноватор“ Салваторе Гарау е продал невидима скулптура наречена „Аз съм“. Цената за „този уникален шедьовър“ е повече от „скромна“… само 15 000 евро. За сметка на това пък купувачът е получил сертификат, че „има скулптура“. Италианецът описа работата си, която е очертан квадрат от пет на пет фута, като „вакуум“, защото „вакуумът не е нищо повече от пространство, пълно с енергия“.
В миналото той е продал и друга своя невидима скулптура, наречена „Гледащият Буда“. Името на купувача не беше разкрито. Явно вакуумът съществува в главите на доста наивници, а не само в космическото пространство. Тарикатът си е хванал нишата и продава на воля невидими картини и скулптури, а „ценители“, както виждаме, не липсват.
Но какво можем да кажем ние рационалистите и скептицитеq щом има „сертификат“, който гарантира че притежава нещо, което реално не съществува!? Овен да се примирим с обстоятелството, че не сме дорасли за подобен вид „изкуство“, а на „щастливците“ да пожелаем поне да са здрави.
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.