Завръщане в Ада или надпреварата за Венера?

Световните космически държави полудяха на тема Венера. Защо и откъде този интерес към най-близката до Земята планета, която доскоро не представляваше научен интерес за нито една космическа програма?

След Русия, която обяви своята мисия „Венера“ в ход, на опашката се наредийа САЩ, Япония, Индия, Китай и Европейската космическа агенция. Всички те са изявили готовност в близките години да изпратят космически мисии на съседката ни. Целта – изследване на повърхността, почвата, атмосферата, за да търсят сигурни доказателства за живот там.

Преди години планетата е предизвикала интерес в изследователите с близостта си до Земята и измамната си атмосферна окраска – наподобяваща земната. Първите полети към нея са на американската сонда Marriner-2 , а след нея серия руски космически станции летят към „двойничката на Земята“.

Няколко от тях, сред които и Венера-7, осъществяват кацане на повърхността ѝ. Като цяло бившата СССР изпраща толкова много мисии до планетата, че тя получава прякор „Руската планета“

Въпреки очакванията, че Венера се намира в благоприятната зона за живот, надеждите на учените са попарени от получените данни. Планетата е самият Ад – температури от 450 градуса, атмосферно налягане 92 пъти по-високо от земното и небе, покрито с гъсти, цветни, непроницаеми облаци от сярна киселина. Затова и астрономите изгубили надежда и интерес към Венера, загърбвайки всякакви изследвания и проучвания там в продължение на десетки години.

Например НАСА не е изпращала на Венера, каквато и да е апаратура през последните 30 г. Последната мисия е на станцията Магелан през 1989 г., когато е извършено радарно картографиране на планетата от орбита.

Съветските станции Вега-1 и Вега-2 доставят на планетата модули за кацане и атмосферни балони за височинно изследване през 1985 г. От същата година и до днес там работят Венера Експрес – на Европейската космическа агенция и апарат на Японската агенция по космически изследвания AKATSUKI. Допреди няколко години, когато интересът към съседната планета отново пламна с пълна сила.

При рутинно наблюдение беше засечен маркер на живот – газ фосфин, който се произвежда на Земята от анаеробни бактерии. Данните са получени през 2017 г. от инфрачервения телескоп „Джеймс Кларк Максуел“, намиращ се на Хаваите, а малко след него, през 2019 г., и радиотелескопът ALMI в Чилийската пустиня Атаками предаде същите данни.

Първоначално учените сметнаха информацията за грешка в калибрирането на интерферометъра на телескопите. Те предполагаха, че при калибрирането е станало объркване и фосфинът е отчетен вместо серен диоксид, чиято спектрална линия е много близка до първия.

Венера

Официалният сайт на Европейската южна обсерватория, един от основните партньори на ALMA, обяви повторно калибриране и данните от последвалото наблюдение са обявени в сензационна статия. Астрономите обявиха, че са подценили съдържанието на фосфин в атмосферата на Венера. А то е поне седем пъти по-високо от нормалното за този тип климатични условия.

Всички заявени мисии от държавите с намерение да изследват планетата, са за търсене на живот. А надпреварата се очертава да е много по-ожесточена, отколкото на Марс.

За голяма изненада на космическите хегемони Русия, Китай, САЩ, първите които ще летят към Венера, ще са индийците. Техният орбитален апарат Shukrayaan-1 (в превод „Кораб на Венера“), е с планиран полет за декември 2024 г., използвайки един от двата отварящи се полетни прозореца през същата година.

Основните цели на мисията са, да картографира повърхността и вътрешността на Венера, да изследва химичния състав на атмосферата и нейното взаимодействие със слънчевия вятър.

Предполага се, че разделителната способност на двучестотния радар със синтетична апертура, разположен на борда на Shukrayaan-1, ще бъде четири пъти по-голяма от тази на орбиталния апарат на Магелан на НАСА – основният „картограф“ на Венера. А благодарение на GPR индийската мисия ще бъде първата, която ще проучи вътрешността на планетата.

Списъкът с инструменти включва и апаратура за анализ на атмосферата на Венера с инфрачервени, ултравиолетови и субмилиметрови вълни. Така че индийският апарат има всички шансове да открие фосфин и да обере лаврите. Инфрачервеният спектрометър също е полезен за откриване на възможни вулканични процеси.

Това накара НАСА да се разбърза отпускайки 500 млн. долара за проекта DAVINCI+ (Deep Atmosphere Venus Investigation of Noble gasses, Chemistry, and Imaging Plus), който включва изпращане на ново поколение космически кораби на Венера. Всички инструменти на спускаемия апарат са затворени в специална сфера, която може да издържи преминаването през горещата и плътна атмосфера на планетата.

Сондата ще анализира състава на атмосферата на Венера от най-горните слоеве до повърхността, като обърне специално внимание на инертните газове и други съединения, които могат да изяснят естеството на парниковия ефект на планетата.

Венера

Спускането ще бъде заснето от система от четири камери, които са чувствителни към ултравиолетова и близка инфрачервена светлина.

Астрономите се надяват с помощта на тези камери да получат изображения с висока разделителна способност на мистериозните елементи на повърхността на Венера. Тези загадъчни елементи са така наречените тесери, които според някои изследователи може да са ключът към разбирането на историята на планетата и ще отговорят на въпроса дали на Венера някога са съществували морета и океани, където потенциално би могъл да възникне животът.

Ако успее, сондата DAVINCI+ ще стане първият кораб успял да направи „десант“ на Венера от 1985 г., след съветските Vega-1 и Vega-2. Като част от втората мисия на НАСА – VERITAS, американската агенция, ще изпрати апарат с мощни радари в орбитата на Венера, способен да наблюдава през плътната атмосфера, да картографира повърхността на планетата и да търси признаци на активни процеси – тектоника на плочите и вулканизъм.

Инфрачервените инструменти на борда на превозното средство ще могат да определят състава на скалите на повърхността. Това ще направи възможно изграждането на първата геоложка карта на планетата, за да се разбере историята на Венера и естеството на различията ѝ от Земята. С помощта на устройството InSAR ще бъде изграден триизмерен топографски модел.

На свой ред Русия, като досегашен „ветеран“ в изследването на планетата, се включва с мисията Венера-Д, планирана за 2028 година. Автоматичната междупланетна станция включва орбитален и спускателен апарат за цялостно изследване на атмосферата, повърхността, вътрешната структура на планетата и околната космическа плазма.

Според изчисленията на разработчиците самият спускателен апарат, който ще прилича на превозно средство за спускане ВЕГА, ще издържи не повече от два или три часа на повърхността на планетата, но ще достави LLISSE (Long-Lived In-Situ Solar System Explorer) станция, разработена от специалисти на НАСА, която трябва да работи поне 60 дни. Като по този начин недвусмислено се „заявява“, че проектът ще е руско-американски.

Въпреки че LLISSE е с размерите на домакински тостер, устройството, според идеята на експертите, ще може да записва много параметри в продължение на няколко месеца: температура, налягане, скорост и посока на вятъра, количеството слънчева енергия, идваща до повърхността и някои вещества в долните слоеве на атмосферата.

В допълнение конфигурацията на мисията Венера-Д предполага оборудване за сондиране и изстрелване на балонна сонда за търсене на биомаркери в единствената потенциално обитаема среда на Венера – атмосферата.

Венера

Според учените, ако животът някога е съществувал на планетата, той би могъл да оцелее само в облаците, където температурата и потокът на слънчевата енергия са оптимални, има хранителни вещества и течна вода.

Европейските астрономи изостават в надпреварата, като заявяват, че могат да изпратят мисия едва през 2030 г. Техният проект EnVision ще пътува до Венера, но ще бъде разположен в орбита на планетата, а изследванията ще са от разстояние.

Не се предвижда „щурм на повърхността“ и задълбочени изследвания. Целта на мисията е картографиране до метър на планетата. В допълнение специален спектрометър ще анализира светлина със специфична дължина на вълната, преминаваща през мъглата от въглероден диоксид.

Учените се надяват, че това ще даде възможност да се добие първата представа за състава на скалите на планетата или поне да се разграничат гранитите от базалтите, като по този начин ще се установи дали има разделение на блокове от континентална и океанска кора в литосферата на Венера, както в земните.

Пилотирани полети до Венера обаче не се предвиждат в близко бъдеще. Все още технологиите не са достатъчно развити за издържане при такива адски условия, което ще изложи живота на космонавтите на опасност.

Повечето от проектите за Марс са предвидени с прелитания покрай Венера за маневриране и набиране на скорост. Така дори да се изпратят хора на Червената планета, те ще прелетят покрай Венера, като ще имат възможност да проведат експерименти и изследвания от орбита във време на движение. Така ще могат да се извършат операции, които са невъзможни да бъдат проведени дистанционно от Земята.

Например аналитични устройства и сонди, ще могат да съберат проби от планетата, като се контролират от нейната орбита, а след това да се доставят до борда на космическия кораб, за да бъдат върнати на Земята от космонавтите.

Изследванията набират скорост, както и надпреварата за междупланетни открития. Дали това ще доведе до междузвездно сътрудничество или до нова ескалация на напрежение този път в космически мащаб – времето ще ни покаже.

Янчо Николов

Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.


Коментирай

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *