Вървях по една тясна пътека. Точно пред мен вървеше малко момченце с баба си. Опитах се да ги заобиколя и изпреваря, но момченцето вървеше ту в единия край на пътеката, ту в другия. Баба му ме забеляза и строго го попита: „Пътят твой ли е?“. Момченцето не разбра въпроса. Точно в това неразбиране се криеше и отговорът. Докато това дете не разбира смисъла на въпроса, не само този път е негов – всички пътища по света са негови.
Тази случка ми послужи като някакво мигновено напомняне колко хубаво е всъщност да си дете. Скъпи родители, не бързайте, не пришпорвайте децата да порастват. Оставете ги още малко да стъпват в калната локва, да се пързалят по колене в детската градина или да се натъжават, че куклата днес не е в настроение. Нека още малко да повървят в средата на пътеката и да не виждат никакъв проблем в това. Нека още малко всички пътища бъдат техни.
Днес, на 20 март, този мой призив звучи още по-силно, защото в целия свят отбелязваме Деня на детската приказка. Това е ден на изкуството – все пак писането е изкуство. Но това е и ден на магията. Съгласете се, че няма нищо по-магично от детските приказки. За първи път празникът се отбелязва в Швеция като Ден на разказвачите на приказки, но силата на приказките не остава незабелязана и в другите страни. Скоро 20 март е обявен за Международен ден на приказката. Ежегодно писатели, актьори и любители се включват в различни инициативи с цел да запазят детското в децата и да ги въведат във вълшебния свят на приказките.
Важно е да отбележа, че четенето на приказки оказва огромно влияние върху формирането на детето като личност. В един момент, когато целият свят е пред малките очички, четенето на приказки учи на емпатия, състрадание, честност, морални и етични ценности. Благодарение на героите децата научават как да изразяват и валидират своите чувства, как да анализират ситуации и да взимат решения. Да, за нас възрастните това са просто измислени герои, но за малките умове това е цял нов свят, който те приемат напълно реално.
За заетите възрастни приказките са просто 10 минути, след които най-накрая ще си починат след тежкия работен ден, но за децата те са един от най-мощните инструменти за развитие. Слушайки как мама, тате или пък баба и дядо четат любимата приказка, децата развиват умение за правилно изразяване и разширяват речниковия си запас, подобряват езиковите си умения и своето възприятие. Четенето на приказки също така въздейства на въображението и креативността. Все пак децата, дори несъзнателно, се опитват да си представят как изглежда любимият им герой и предизвикателствата, с които се сблъсква.
Сега аз отправям предизвикателство към всички родители. Нека тази вечер е за приказка. Колкото и уморени да сте от деня, тази вечер опитайте се да се върнете в този момент, когато светът и всички пътища бяха ваши. Подарете на детето си това толкова ценно преживяване.
Анна Аврамова е специалист по комуникационен мениджмънт, продуцентство и креативна индустрия. Управител е на Детски образователен център и преподавател по ментална аритметика. Тя е свободолюбива по природа, но перфекционист в работата си.