В продължение на повече от три хилядолетия фараоните управляват Древен Египет – едно от най-великите и загадъчни царства в историята на човечеството. Те не само се обожествяват приживе, но и строят гробници, които да бъдат вечен дом на техните души – величествени пирамиди и храмови комплекси, устояли на времето. Макар стотици от тях да са забравени, няколко фигури се открояват със своите дела, характер или трагична съдба. Ето кои са фараоните, които и до днес продължават да пленяват въображението на света.
Джосер – визионерът, който създаде първата пирамида
Джосер остава в историята като първия владетел, построил пирамида – прочутата Стъпаловидна пирамида в Сакара. Издигната на шест нива, тя е не просто гробница, а символ на небесната връзка между фараона и боговете. Автор на това чудо е Имхотеп – първият познат на историята архитект и лечител, почитан като божество дълго след смъртта си. С тази постройка Джосер поставя началото на една нова епоха в архитектурата – епохата на монументалното строителство.
Хеопс – създателят на най-голямата пирамида на земята
Почти нищо не се знае за личността и управлението на Хеопс, но Голямата пирамида в Гиза говори сама по себе си. Издигната на естествено плато, тя достига над 145 метра височина и е съставена от над 2,3 милиона каменни блока. Строежът ѝ продължава 27 години и остава ненадминат в продължение на хилядолетия. Според легендите Хеопс бил толкова обсебен от завършването ѝ, че стигнал дори до крайни мерки – включително експлоатация на собственото си семейство.
Хатшепсут – жената фараон, която управлява като мъж
Хатшепсут е една от най-забележителните фигури в египетската история – жена, която приема всички титли и атрибути на мъжки владетел, включително фалшива брада и мъжки дрехи. По време на нейното управление Египет процъфтява икономически и културно. Тя организира прочутата експедиция до Пунт – мистериозен търговски партньор, откъдето докарва благоухания, слонова кост и екзотични животни. Въпреки опитите след смъртта ѝ името ѝ да бъде заличено, днес Хатшепсут е призната за една от най-успешните фараони в историята.
Тутанкамон – момчето фараон и проклятието на гробницата
Макар Тутанкамон да умира едва на 18 години и да не оставя сериозно политическо наследство, неговата гробница променя света на археологията. Открита през 1922 г. от Хауърд Картър, тя е единствената почти недокосната фараонска гробница и съдържа изумителни съкровища, включително прочутата златна маска. Смъртта на някои от хората, участвали в откриването, поражда мита за „проклятието на фараона“, което и до днес вдъхновява книги и филми.
Рамзес II – фараонът, който се обожестви приживе
Рамзес Велики е може би най-прославеният египетски владетел. Управлява повече от 60 години, води успешни битки срещу хетите и подписва с тях първия мирен договор в историята. Известен със своето строителство – включително величествения храм в Абу Симбел, и с голямото си потомство, той оставя наследство, достойно за бог. Рамзес станал баща на около 100 деца, но според някои данни – на повече от 150. Той надживял много от тях и в крайна сметка бил наследен от тринадесетия си син.
Александър Велики – чужденецът, почитан като бог
Макар да не е египтянин, Александър Македонски е приет като фараон от египетския народ. След като завладява Египет, той посещава оракула в Сива, където получава божествено потвърждение за своя произход. Основава град Александрия – бъдещата столица на знанието, и полага основите на елинистичната епоха. Благодарение на влиянието на своя учител Аристотел, Александър съчетава военна стратегия с философия и културна визия.
Рамзес III – последният велик фараон и жертвата на заговор
В края на Новото царство Рамзес III се сблъсква с икономическа криза и вътрешни интриги. Един от най-ранните документирани политически заговори в историята се разиграва именно в неговия двор – организиран от съпругата му Тий и нейния син Пентавър. Целта е проста – убийството на фараона и възкачване на Пентавър на трона. Макар покушението да е успешно, участниците са разобличени, а делото им остава в историята като древно предупреждение срещу предателството.
Клеопатра – вечният символ на съблазън
Клеопатра VII е последната владетелка на Египет и една от най-обаятелните личности в световната история. Владееща няколко езика и притежаваща научни познания, тя не е просто красива царица, а изключително интелигентен и стратегически мислещ монарх. Нейната съдба се преплита с тази на Юлий Цезар и Марк Антоний, а краят ѝ е трагичен – самоубийство след поражението от Октавиан.
Според легендата Клеопатра се самоубива, като е ухапана от аспидна змия по ръката или гърдите. Но дори летописецът ѝ Плутарх признава, че за смъртта на Клеопатра има различни мнения. Тъй като тя е имала умения в областта на химията, вероятно се е самоубила със смъртоносна отрова, а не с драматичното и трудно ухапване от змия, което често се описва в литературата за нея.
Наследството на фараоните – между вечността и забравата
Фараоните не са били просто владетели – те са били богове на земята, обединители на народ и въплъщение на космическия ред. Всеки от тях оставя различна следа – било то чрез монументална архитектура, велики завоевания или драматични падения. Някои са станали легенди със своята мъдрост, други със своето безразсъдство, но всички те ни напомнят за вечния стремеж на човека да надмине смъртта.
Виктор е микробиолог и космополитна личност с интереси в коренно противоположни области – от архитектура до екология, от Древен Египет до умните градове на бъдещето, от самолетни катастрофи до медицина, от музика до компютърно програмиране…
