Легендарните съкровища на Цар Соломон са будили завист в съвременниците му, но не по-малко са научните спорове около тях в наши дни.
Експерти, занимаващи се в областта на търсене на древни съкровища, обявиха, че са близко до разрешаването на мистерията около Соломоновите богатства.
Откъде идват и къде са скрити съкровищата на Цар Соломон? В Библията относно Соломон се споменава не толкова за неговите качества като човек и мъдър владетел, колкото се говори за богатствата му.
Често например се описва от какви чаши е пиел царят, в какви блюда се е хранил, какъв данък са събирали слугите му. А по-малко за пословичната му мъдрост и гениалност на управник. Съдейки по писанията във вечната книга, Соломон е изградил истинска суперсила.
Неговите владения се простирали от река Ефрат до земята на филистимците и границите с Египет. Една наистина обширна територия, която е включвала днешните земи на Ливан, Сирия, Израел, Саудитска Арабия и част от Египет.
Информацията, до която са стигнали някои експерти, е, че през X в. пр.н.е., когато се смята че е царувал Соломон, финикийците доминират по Източното Средиземноморие. Асирия е властвала, набирайки мощ в Месопотамия, а южно от Палестина са управлявани могъщи фараони.
Хрониките, които са проучвани за онова време по-скоро мълчат относно Израелското царство. Оттук идва и скептицизмът на някои от изследователите, които смятат, че Соломон е владял най-вероятно един град. Те считат, че той не е имал контрол дори върху земите около Йерусалим.
Дотук с научния скептицизъм! Време е за представянето на фактите на различните страни и техните аргументи.
В своите изследвания британският археолог Шон Кингсли, след като над 10 години изучавал финикийските колонии в Испания, заключил, че те са били притежание на Цар Соломон.
Финикийски артефакти са богато разпръснати от Малага до Рио Тинто, а местата, където са намерени, често се споменават в Библията. На първо място – тайнствената държава Таршиш. Оттам в Израел са били занесени тонове калай, сребро, злато и някои видове екзотични животни и птици – пауни и маймуни.
В писанието това не е споменато директно, но Кингсли стигнал до извода, че няма как царуващият по това време Соломон да не се е обогатил. Археологът, смята че е открил цяла империя, подчинена на Соломон. Много данни сочат към царството Тартеса, основано от финикийците на територията на съвременна Андалусия.
Археологът изтъква теорията, че Соломон е установил търговски отношения с тях. След което ги е подчинил, като е завладял и контролирал търговията в цялото Средиземно море. По тази причина може да се каже, че Соломон е първият „морски магнат“ в света.
Благодарение на този контрол и приходите от него, Соломон реализирал и мегапроекта – храма в Йерусалим. За него е описано, че не е пестял средства и материали. За осъществяването му са били ангажирани 183 000 работници, а структурата на 9-етажната сграда е била монументална. Строена е в продължение на седем години, като не са щадени злато и сребро за външната и вътрешна украси. Както и тонове сандалово дърво за конструкцията.
Изненадващ и същевременно чуден за всички експерти е фактът, че Соломон действително не е воювал с никого. А благодарение на своята политическа и духовна мъдрост и хитрост е постигал грандиозни успехи в своя и на своя народ ползи.
За това, че Израелското царство е било много богато, говорят и последните археологически открития на многобройни кюлчета сребро. Доказано е, че са от Испания, което съвпада с аргументите на Шон Кингсли.
Друг скептик, опонент на археолога Кингсли – Стивън Вайцман, се намесва със своя теория. Тя гласи, че проучванията, които е провел той, сочат, че произходът на скъпоценните метали е от Иберийският полуостров. Вайцман обяснява, че това време не съвпада с времето на управление на Соломон. И според него няма убедителни доказателства за израелската хегемония в Средиземно море.
Стивън Вайцман не отрича, че израелтяните, та дори и по времето на цар Солом, са търгували с финикийците. Но от друга страна отхвърля аргументите на своя колега, че израелтяните са имали морска империя, достигала до Испания. Той също се опира на библейските текстове, които гласят: „Кораби с богатства пристигат от изток“.
Вайцман контааргументира, че по онова време пристанището на Израелското царство се е намирало на брега на Червено море, в Ецион Габер. Библията, казва той, говори, че кораби в него са носели съкровища от далечната източна страна Офир.
Определено към всичко това, не трябва да забравяме, че и от Червено море корабите е нямало как да достигат до Испания – чисто физически. Офир се споменава в контекста на историята за Соломон много по-често, отколкото Тарсис. Вайцман и някои изследователи са сигурни, че благодарение на него Древен Израел е обогатен.
Въпросът е къде се е намирало мистериозното царство!?
Споровете продължават и досега, въпреки че наскоро бяха открити убедителни доказателства в древни финикийски хроники, които насочват много учени в посока Индия. В древните записки се говори, че Йерусалим не е бил перлата на изтока. Дори Тир е изглеждал по-величествен и благоустроен от него.
В последния град е царувал Хирам Велики, който също е търгувал със „загадъчната богата страна“ Офир. Хирам е бил съвременник на Соломон. От Офир във Тир са пристигали кервани със злато, слонова кост… и сандалово дърво. Именно сандаловото дърво спира вниманието на учените.
Известно е, че то расте само в един от регионите на планетата – Южна Индия. Това обръща с главата надолу досегашните представи, възгледи и теории на историци и археолози. Незабелязали тази малка подробност в древните документи, те са смятали, че търговията с Индустан започва едва през времето на походите на Александър Велики през III в. пр.н.е.
Индия е изключително богата страна по онова време, а търговията ѝ с Йерусалим, Тир и други древни държави, носи на последните чудовищни богатства. Много изследователи вече предполагат, че именно оттам са дошли съкровищата на Цар Соломон. Те аргументират своите предположение с факта, че в построяването на храма в Йерусалим, Соломон е използвал тонове сандалово дърво като материал.
А за това, че Индия е търгувала от незапомнени времена с държавите от Античността, говорят и откритите през 2008 г. в Етиопия древни артефакти. Те са били пренебрегвани дълго време и на тях е гледано доста скептично, въпреки че тяхното датиране е обявено за 3000 г. пр.н.е.
„Колегите не вярваха, че е възможно произведения и материали от Индия да се откриват в Етиопия. Те считаха, че това е някаква мистификация на местните учени“, заявява етиопският историк Сисай Енар.
Той отдавна е изказал хипотезата, че търговският път, наричан „пътят на благоуханията“, е минавал през Червено море и е стигал до Етиопия, а може и по- далеч. И това много преди царуването на Соломон. Според етиопския историк пътят се е контролирал от царството Аксум – управлявано от Савската царица. Според библията тя е отишла при цар Соломон, за да се запознае с владетелят, разполагащ с нечувани богатства и неизмерна мъдрост. „Всъщност двете държави взаимно се обогатяват“, твърди Енар.
Според етиопски писания Савската царица ражда син на Цар Соломон. Неговото име е Менелик и в етиопската история е останал известен като владетел на държавата до 1974 г. пр.н.е. Според древни документи Менелик е посетил Йерусалим, когато е бил на 20 г. Той се завръща в Етиопия с множество кервани, натоварени със злато и други скъпоценни материали.
Цар Соломон е изпратил в страната, управлявана от сина му, и множество еврейски свещеници. Имало е толкова много съкровища, че някои е трябвало да бъдат заровени, за да не бъдат откраднати от близки до Менелик придворни. Етиопските учени са убедени, че тези богатства все още седят някъде и чакат часа да бъдат открити.
И в трите хипотези има логика, заключават експерти по история и археология. Едно става сигурно и ясно до този момент, че богатствата на митичния цар Соломон идват най-вече от „търговските му контакти“ с Индия. Огромна част от тях са се разпилели с времето, но друга, не по-малка част, чака да бъде открита и до днес.
Загадката къде са тези съкровища все още остава неразгадана. Но учените смятат, че са близо до решението ѝ. „Друг е въпросът какво предстои да се случи, след като бъдат открити? И дали това няма да доведе до международни скандали между държавите Йемен, Израел и днешна Етиопия, на чиято територия се предполага че се намират!?“, заключава историкът Енар.
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.