„Мъжът се нуждае от шест часа сън, жената – от седем, а глупакът – от осем“ е заявил веднъж Наполеон. Императорът е смятал съня за загубено време и е спял само по шест часа, както и великият изобретател Едисон.
Затова пък Айнщайн се е нуждаел от най-малко 10 часа, а както знаем той не е бил глупак.
Нуждата от сън, също както и времето, когато човек заспива и се пробужда са много индивидуални неща и в значителна степен те са предопределени генетически. Това доказва в своята книга „Как върви нашият вътрешен часовник“, водещият германски хронобиолог Тил Рьонеберг.
Всяка година обаче много хора от най-различни точки по света са принудени да се лишат от 1 час сън заради преминаването към лятното часово време. За пръв път то е въведено от правителството на Германия и Централните сили по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г.
Идеята била да се редуцира потреблението на въглища по време на войната и явно се оказала добра, след като толкова години по-късно, над 70 страни все още следват тази практика.
В САЩ през 2008 г. Министерството на енергетиката проучва икономията на електроенергия и установява, че по време на лятното часово време използваното количество електроенергия в страната е намаляло с 0.5% на ден до 1.3 млрд. киловатчаса.
Освен това според американското министерство на транспорта този допълнителен час е в състояние да попречи на транспортните произшествия и да доведе до намаляване на престъпността.
Понякога поправянето на часа при механични или неавтоматично коригиращи се устройства представлява затруднение. Затруднението е дали да се мести стрелката един час напред или назад.
Американците например използват игра на думи, за да се подсетят дали ще спят един час повече или по-малко „Spring – spring forward, and fall – fall back“, което на български може да се преведе с кратката рима „Напролет – скок напред, наесен – крачка назад“.
Вижте още 10 любопитни факта за смяната на часа
„10-те най“ събира най-забавните, любопитни, скандални и дори шокиращи истории – от музика и кино, през храни и места, които си струва да се посетят. „10-те най“ е хора и животни, цифри и литературни герои, догадки и научни открития.
