Приказки за забравени знания и духовност на един древен народ (част 3)

Този текст не е за любителите на точни науки.
Части от него са заимствани от чужди изследвания, тези и творчество.

Продължавам да изброявам твърдения и факти за личности, с които трябва да се гордеем и за които знам твърде малко.

Петър Берон

Той се ражда през 1799 г. в Котел. На 21-годишна възраст отива в Букурещ, където учи в гръцката Княжеска академия. Учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. През 1831 г. защитава докторат и се връща в Румъния. Автор е на около 20 научни труда. Владее седем езика и живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина. Дипломиран лекар, отдава се и на научни занимания.

Петър Берон е и първият учен в Сорбоната, който се опитва и прави всенаука или „Панепистемия“, която обединява физика, химия, математика, геология, философия др. Томът със съчиненият му се пази до ден днешен в Сорбоната със златни букви.

Във Франция е смятан за гениален. Предлагат му гражданство и името Пиер Берон, но той отказва. По време на пребиваването си в Париж българинът живее на последния етаж в бедна сграда, където на места покривът е срутен. Събира пари да си направи химическа лаборатория, а от заделеното изпраща в България и създава първите девическите училища у нас.

Прави завещанието си в Крайова, а негов изпълнител е Евлоги Георгиев. Берон е искал да дари парите си за общината в Котел и създаване на мъжка гимназия в Одеса. На другия ден Петър Берон е открит удушен в квартирата си.

Най-популярен остава със сътворения от него първи български буквар – „Рибен Буквар“. На корицата му има кит и делфин. Книгата е преиздавана и лесно може да се сдобиете с нея. Образът на Петър Берон може да видите на десетолевката, а делото му като че ли остава неразбрано или неоценено.

Георги Стойков Раковски

Рожденото му име е Съби Стойков Попович. Той е български революционер, историк, етнограф и писател. Роден е на 14 април 1821 година в град Котел. Известен е най-вече с каузата и делото си за освобождение на България от турско робство. Малко се знае за неговия интерес към историята, познанията му за древните култури и езиците, които владее. Раковски е посветен в няколко ордена, разбирал е херметичните принципи, познавал е добре богомилското учение и др.

Най-важното е, че той е създател на българския флаг – бяло, зелено и червено, положени хоризонтално. Твърди се, че това са цветовете на саламандъра или най-силната енергийна комбинация за защита. В този си вид българското знаме е развято за първи път в Белградската легия, след това е предадено на Филип Тотю, който го носи в България. Твърди се, че в трибагреника ни е заложена езотерична тайна – за енергийната сила, която българският флаг притежава. Както знаете, пленено българско знаме няма.

Ето и какво символизират цветовете в него:

Бялото е символът на висшата реалност, зеленото – на земната. Те са в комбинация едно под друго, защото земното трябва да копира небесното, а отдолу е огненият щит, който ни пази е в червено.

Раковски владее 7 езика, три от които са древни: персийски, арабски и санскрит. На базата на това казва, че българският език е сроден на армейския и на санскрит. Този „мечтател безумен, образ невъзможен, на тъмна епоха син бодър, тревожен...“, както го нарича Иван Вазов, улавя плагиатството на Аристотел в книгата му „Логика“, която е заимствана от индийския „Мисленик“.

На негово име има 12 училища в Индия. Той е първият европеец, който превежда свещената книга „Панчатантра“ от санскрит на индийски (може да я намерите и на български). Ако го нямаше Раковски, нямаше да го има и Левски…

Петър Дънов и Бялото братство

Духовното име на Петър Дънов е Беинсá Дунó. Той е философ и основател на религиозно-философско учение наричано Всемирно бяло братство, което се самоопределя като езотерично християнство и окултизъм. Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година във варненското село Хадърча, тогава в Османската империя.

Самият Дънов твърди, че именно изгонването на богомилите и зверствата срещу тях са довели до турското робство.

През 1897 г. Дънов има мистично изживяване – слизането на Божествения Дух върху него, което е третият ключов момент в живота му, след болестта и обръщането му към Бога. Счита се, че тогава той приема „задължението“ на духовен Учител, който се е въплътил в това негово тяло. Това духовно задължение, съчетано с гражданска позиция, Дънов следва неотклонно до края на земния си живот.

Дънов застава в центъра на духовно общество, през 1912 г. заявява, че то представляват Бяло братство, обявено от него за клон на Всемирното Бяло братство, представлявано в миналото от богомилите в България.

Според някои източници етимологията на името „Беинса Дуно“ е със санскритски корени и според интерпретация може да се преведе като Този, който носи доброто чрез слово. Според други интерпретации името е с корени в така наречения ватански език, който по думите на Дънов е първичният протоезик на човечеството.

Твърди се, че българските евреи са спасени по време на Втората световна война, благодарение на това, че Учителя Петър Дънов нарежда на царския съветник Любомир Лулчев да каже на Цар Борис III, че „ако един евреин бъде депортиран от България, няма да остане и следа от царската династия“.

Учителят Петър Дънов е сред най-ярките личности в българската история и духовна култура. Основните теми на неговите лекции са свързани с мястото и ролята на човека във Вселената, природата и обществото, духовното разбиране за култура, етика, психология, медицина, музика и др.

Създава упражнения за дишане, медитация и концентрация. Автор е на Паневритмията, която днес се играе в САЩ, Канада, Франция, Русия, Конго, Австралия и други страни по света. Бяло братство има и днес, а гроба на Дънов може да посетите в столичния квартал „Изток“.

Ганчо Ценов

Ценов е роден на 6 юни 1870 г. в село Бойница, Кулско, тогава в Османската империя. Завършва история в Софийския университет. След това две години е учител по история във Видинската мъжка гимназия. Смятан е за основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ, изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г. в капиталния му труд „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“.

В него излага хипотезата, че българският народ е формиран от смесването главно на хуно-българи и готи/гети, които смята за стари трако-илири и келто-скити и които в историческо време са били автохтонни европейски народи от Херодотова (Европейска) Скития. Наречен е от родните академични среди „научен чукондур“.

Ганчо Ценов е първият български учен, който твърди, че българите, че имат „тракийски“ произход. Опитите на Ценов да защити докторат в университета удрят на камък. Научната си титла (доктор по история) той получава в Берлинския университет, където прави научната си кариера, свързана с българската кауза.

Важно е още, че Ценов отрича всячески тюркския произход на българите.

„До Паисия българите не знаеха, че са имали своя самостоятелна политическа държава, считаха се за роби и затова си мислеха, че те не са способни за самостоятелен политически живот. Паисий им откри, че и те са имали своя държава със свои царе и патриарси. Всели им по тоя начин самоуверение и тъй предизвика възраждането на българския народ. След Паисия започнаха да се занимават и други хора с българската история. Те обаче погледнаха другояче на българското минало. Според тези учени, и прадедите на днешните българи са били роби, защото тяхната държава е била основана от някакъв си чужд народ, без тоя народ те щяха да си останат византийски роби. И за да подсладят на българите тая си идея, те казаха, че турци са били ония, които основаха българската държава. Живял българинът столетия под турско робство, той се почувствува поласкан от това „откритие”, защото считаше всеки турчин за благородник и си помисли, че поради това той е нещо по-добро, отколкото другите славяни. Но и в културно отношение прадедите на днешните българи не са се отличавали от днешните. В християнство те били въведени от гърците, писмото им изнамерили гърците Кирил и Методий, които им превели и светото Писание. Без гърците българите биха си останали и до днес безкултурни диваци. Положението им прочее и в старо време не се е отличавало много от това, в което се намираха сега (в турско време). Логическият извод от всичко това е, че българите напусто се стремят за духовна и политическа свобода, защото такава и в старо време не са имали и защото то противоречи на културното им предразположение. Това е основната разлика между Паисия и основателите на днешната българска история“, пише той.

След комунистическия преврат в България през 1944 г. д-р Ганчо Ценов, който живее в Берлин, е обявен за „фашист и великобългарски шовинист“. Книгите му са забранени и заключени в секретния фонд на Народната библиотека.

„Не земята, не богатството, не езикът даже, но историята прави от известна група хора народ и без история няма народ. Прочее има история, има народ; няма история, няма народ“, казва историкът.

Николай Райнов

Той е роден в търновското село Кесарево на 1 януари 1889 година в семейството на македонския българин, деец за национално освобождение Иван Райнов. Брат е на художника Стоян Райнов, професор по керамика и баща на видния скулптор Боян Райнов, както и на писателя Богомил Райнов.

При избухването на Балканската война Райнов се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в I рота на X Прилепска дружина. Участва в Първата световна война като военен кореспондент.

Сътрудничи на Гео Милев, като пише редица статии за неговото списание „Везни“. Издава книгите: „Видения из древна България“, „Книга за царете“, „Очите на Арабия“, „Слънчеви приказки“, „Между пустинята и живота“, поемата „Градът“. Прави второ издание на „Богомилски легенди“, превежда „Тъй рече Заратустра“ на Фридрих Ницше. През 1919 г. се отправя на голямо пътешествие в Египет, Сирия, Палестина, Мала Азия.

Отлъчен е от Православната църква заради романа му „Между пустинята и живота“, посветен на живота на Исус Христос. Райнов е търсач на загубени духовни движения. Той е бил в подземните хранилища на рицарите йоанити на остров Малта, където се съхраняват древни ръкописи.

Твърди се, че е прероден богомил. Издал е „Богомилски легенди“, която съдържа 29 легенди на Боян Мага. Според него богомилите са апостоли на истинско учение. Девизът му е „Няма религия по-силна от истината“.

Религията е пътят, по който човешката душа търси Бога, а чрез мистиката го намира. Мистиката още е тайният път към себе си.

България е държава на духа.
Била е и е необходимо отново да стане такава.

По земите ни са се раждали и живели духовни водачи, пророци и лечители. Надявам се, че продължават да се раждат. Основният закон за живот при прабългарите и изповядвания от тях тангризъм е бил: „Душа – душа да не поробва и дух – духа да не подвежда“. Това се потвърждава и в Търновската конституция, в която пише, че всеки роб, стъпил на българска земя, става свободен.

Свободни ли сме обаче? Днешният човек не е творец, нито лечител, а роб на бита и суетата си. Хубавото е, че това винаги може да се промени. Може да избере да бъде благороден като елен. Може да бъде и смел, стига да укроти страховете си, да запълни поне частично белите петна в паметта и познанията си.

Изброените личности в тази поредица са само малка част от всички будители и радетели на истината и познанието. Надявам се да ви е било интересно и сами да потърсите повече информация.

Виж Приказки за забравени знания и духовност на един древен народ (част 1)
Виж Приказки за забравени знания и духовност на един древен народ (част 2)