Градът на Константин! Пъпът на света. Вечният град. Град на царете. Центърът на света. Това са само част от наименованията на един и същ град, който повече от две хилядолетия завладява сърцата на пътешественици, историци и авантюристи, будейки възхищения и печал със своята бурна история на възходи и падения.
И до ден днешен Константинопол си остава перлата на Ориента и една от най-оспорваните точки откъм културно наследство. Името на града е официално сменено през 1930 г. на Истанбул.
Това решение на турците предизвиква буря от гняв сред претендиращите за приемници и пазители на византийското наследство – гърците. И до този момент никой няма да чуе грък да казва Истанбул. Продължават да го наричат със старото му име, вярвайки, че един ден ще си възвърнат полагащото им се.
В своята хилядолетна история градът е бил превземан и разграбван два пъти. Веднъж от западните рицари през 1204 г. по време на четвъртия кръстоносен поход. През 1261 г. византийците успяват да си го възвърнат. И за втори път от турците през 1453 г. Оттогава до днес си остава в пределите на днешна Турция.
Пред стените му са се водили грандиозни сражения. Много армии и войни са оставяли своите кости в подножието на крепостите му, а царе и халифи са губили троновете, че и главите си, заради намерението си да закичат тази перла на проливите до царските си диадеми.
Преди да стане Константинопол, а преди това Византион, градът е бил обикновено тракийско тържище на европейския бряг на Мраморно море. На отсрещния азиатски бряг се е намирала малка гръцка колония Халкидон, днешен квартал на съвременен Истанбул.
Когато в Халкидон акостират корабите на мегарските колонисти, начело със стратега Визас, те са изумени от уникалността на мястото като бъдещ стратегически и търговски център. Годината е 660-659 пр.н.е.
Според античните историци Тукидит и Херодот легендата гласи, че преди да отплава от Мегара (град край Сароническия залив, при Коринтския провлак, Южна Гърция), за да търси нови земи, Визас се допитва до оракула в Делфи къде да построи нов град. Абстрактният отговор бил: „…срещу земята на слепите…“
Пристигайки в Халкидон, той счел жителите му за слепци, които толкова време не са забелязали какво имат пред себе си. Незабавно флотата акостирала на европейския бряг, който по това време бил в пределите на тракийския цар Барбизиос, а тържището е носело неговото име.
Войнствените траки се приготвят да отблъснат нашествениците. Но неизвестно и за историците, вместо кръвопролитна война конфликтът е решен с… царска сватба. Цар Барбизиос дава своята дъщеря – принцеса Фидалейя, за съпруга на стратега Визас.
Според древните историци реализатор и строител на тържището, носещо името Барбизиос, е именно красивата принцеса. Ставайки царски зет, Визиос поставя основите на нов град, който именува на себе си – Византион, като включва в пределите на града и гръцкото селище Халкидон. Така се заражда първият град, лежащ на два континента, който в последствие става най-важният търговски и стратегически кръстопът от Азия, близкия изток и Африка, към Европа.
В 324 г. сл.н.е., с настъпването на упадъка на западната Римска империя и нейното разделение на две части, източноримският император Константин Велики също оценя огромната важност и значимост на града. В колебанията си по избора на нова столица на зараждащата се източна Римска империя, позната още като Византия, между три града – Ниш, Сердика и Византион, императорът избира последния.
По време на неговото управление градът е чувствително разширен и укрепен с мощни крепости на двата бряга на пролива. Превръща се в световен търговски център и кръстопът, в икономически стабилната част на империята.
Градът отново променя своето име – този път от Византион на Константинопол, в чест на владетеля, който му придава блясъка и славата ,с която остава в историята.
Човек, където и да ходил, нищо не е видял от света, ако не е стъпвал в Цариград (славянско име за града). Куполите на императорската църква „Св. София“, желязната църква „Св. Стефан“, имперския хиподрум, акведукта на Валент, малката „Св. София“, кулата Галата се преплитат с османски, гръцки, египетски културни, строителни паметници, сгради и монументи. Те привличат с магнетичното си историческо минало и архитектурна красота милиони туристи ежегодно.
Но само малка част от тях навярно знаят, че хилядолетната слава и могъщество на града, се дължи на един гръцки колониалист, една тракийска принцеса и тяхната сватба, поставили основите на перлата на Ориента – Цариград.
Изумителните исторически обекти и блясък, се дължи на сблъсъка на тези различни култури, всяка от които е оставила възхитителен отпечатък в древния мегаполис.
В историята на своите възходи и падения Вечният град е съхранил като един грандиозен музей-енциклопедия красотата, блясъка и висотите на човешките ум, творчество и стремеж към величие на свои и чужди, на приятели и врагове.
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.
