Юпитер може би е спечелил титлата си на най-голяма планета в нашата Слънчева система, като е „изял“ по-малки планети.
Новопубликувано изследване в Astronomy and Astrophysics повдига въпроса за възможността във вътрешността на гигантската газова планета да се намират редица малки планети бебета, привлечени от огромната гравитация на Юпитер и по същество погълнати от нея, пише БГНЕС.
Шестнадесет учени са автори на изследването и след като са проучили съдържанието на планетата, след външния облачен газов слой са открили редица тежки елементи, което ги кара да смятат, че те всъщност са бивши по-малки планети, които Юпитер по същество е „изял“, според ComicBook.com.
Благодарение на космическата сонда на НАСА „Джуно“ учените са успели да съберат гравитационни данни за ядрото на планетата, като по същество погледнали отвъд горните облаци.
„Това са много уникални данни, които можем да получим само с космически апарат, обикалящ около планетата“, казва водещият изследовател Ямила Мигел пред LiveScience. В масивното тяло на Юпитер те открили скален материал и тежки елементи в ядрото. Химическият състав на този материал подсказва, че той е дошъл от външни тела, бебета планети, които учените наричат „планетезимали“.
Идеята за контакт на чужди обекти в космоса с планета не е необичайна – нашата Луна е пълна с характерните за нея кратери, благодарение на по-малки метеорити, които са я удряли в продължение на милиони години. В случая с Юпитер обаче ситуацията е по-различна, тъй като малките планети всъщност са били привлечени към Юпитер, а не са се сблъскали с него.
Благодарение на огромните си размери – той е 11 пъти по-широк от Земята, но в него могат да се поберат и 1300 Земни тела – Юпитер има огромно гравитационно привличане. От самото му създаване това привличане е привлякло тези по-малки планети и ги е прибавило към ядрото му, правейки размера му още по-голям с всяко ново попълнение. Не е известно колко голям е бил Юпитер първоначално, но днес той е най-големият в Млечния път, безспорно.
Теорията за „планетата-изяждач“ отдавна е хипотетична за учените, въпреки че според някои теории Юпитер е нараснал до сегашните си размери, благодарение на милиарди „космически камъчета“, попадащи в атмосферата му.
Новото изследване обаче на практика слага край на този спор, като твърди, че доказателствата затвърждават веднъж завинаги теорията за „изяждането от планетата“. Това явление е възможно само защото Юпитер е газова планета, тъй като една твърда планета би реагирала по съвсем различен начин на привличането на по-малки планети.
Данните от сондата „Джуно“, която пристигна на Юпитер на 4 юли 2016 г., бяха събрани, като сондата обикаляше около планетата в продължение на 53 дни, точно над външния облачен слой и в края на магнитосферата ѝ.
Всъщност тя все още събира данни и се очаква да го прави до 2025 г., което ще ни даде по-добър поглед върху планетата, нейните пръстени и това, което учените смятат, че са цели 79 луни.
Тези данни бяха комбинирани с данните от сондата „Галилео“, която пристигна на Юпитер през 1995 г., за да се формулира наличието на тежките елементи, от които са съставени малките планети, сега в ядрото на Юпитер.
