Обратен гард

Какво ми показа този “Обратен гард”? – Как колелото на съдбата се върти. Но кой го води? – Ти!

Главният герой във филма е изоставен и израства в дом за деца. Там среща опората и любовта на живота си, когато е едва на 12 години. “Едно момиче, кльощаво, с рошава коса и тежко минало. Тя остана с мен, докато бях в затвора… няколко пъти. И знаех, че ме чака. Не бих бил тук, без жена ми.”

На всеки негов боксов мач, тя бе там – неговата опора, неговият извор на живот. Всеки път, когато противникът му го събаряше, той поглеждаше настрани и виждаше нея. Тя бе там. За него! Тя му даваше всичко с един поглед. Вдъхваше му сила, да се изправи и продължи.

Колко лесно се губи този полъх живот! Колко мигновено изстрелват куршум в тялото ѝ и всичко приключва! Чий живот – нейният… или неговият? А дъщеря им?

Нямаме, имаме, нямаме… имаме… или по-точно губим, но и печелим. И когато загубим, не знаем какво печелим.

Въпреки че тя бе всичко за него, той я загуби.С това загуби смисъла на живота си, кариерата, приятелите, къщата и парите си. А не забрави ли и нещо друго, някого другиго… дъщеря си? Нали тя също загуби – майка си?

Хората се фиксират над собствената си болка. За тях животът спира, но той всъщност продължава да тече. Ако спреш да плуваш, ще се удавиш. Но имаш ли право да спираш, да не устояваш пред трудностите? Затова ли сме създадени, за да спираме?

Да, трудности има много, но нали именно те ни изграждат и чрез тях се превръщаме в най-добрата „версия“ на себе си. Всеки път, когато паднем, получаваме лъч светлина, с който да се изправим на крака. Но ако гледаме все към земята, как ще видим небето? Няма да имаме стимул да се изправим. Когато обхватът на погледа ни фиксира единствено земята, си оставаме с нестимула да пълзим.

От нас зависи накъде ще погледнем!

И така, щом Били-Великия загуби всичко, и мислеше, че няма накъде повече да пада, му припомниха за едно друго съществуване, забравено от него. Отнеха и дъщеря му. Оставиха я в дом. Следствията от неговите постъпки я доведоха до там, откъдето той бе тръгнал. Той не искаше тя да преживее това, но какво можеше да направи, за да го предотврати? Или направи именно така, че да го предизвика.

Е, вече беше загубил всичко. И сега какво? Вече не е нанулата, вече е под нея…

Къде е уловката – да си изгубил и отново да потърсиш вътрешния си дух? Трябва първо да пребориш собствените си илюзии и тогава ще чуеш шепота на духа, който единствен е в състояние да те изведе от безизходицата.

Човекът, тръгнал от дома за сираци, с мръсни, опърпани и миришещи ръкавици, но… негови. Преминал през това да е номер едно в световния шампионат по бокс, разполагащ с палати, коли и много цифри в банковата си сметка, а сега… сега този човек бе чистач, без пари, без жилище, без гордост, със смачкано его и със загаснал пламък в изгубената си душа. Колелото на живота се върти. Но кой го кара? Някой друг? Или самият ти!

Някак лесно е да приписваме последвалите ни страдания на другиго. Тежестта от това да носим последствията от грешките си е твърде непосилна за нас, хората. Дори и за световния номер едно в бокса.

Така той се изправя тепърва пред трудния двубой, но не под егидата на AIBA, а на нещо по-голямо – истинския живот.Пред него сега има една единствена цел – да му върнат едничкото, което му е останало на този свят, плода от неопетнената им любов с жена му – неговата дъщеря.

Но за да постигне тази цел, има редица социални изисквания, които трябва да изпълни: да има работа, жилище, да спре да пие и т.н. И нещо много важно – да овладее гнева си, който може би е главна пречка в живота му.

Полага неимоверни усилия и след дълги борби се справя донякъде с тези изисквания. Но пътят до дъщеря му се оказва по-дълъг. Когато е покрил социалните изисквания и е надмогнал противника в себе си, тогава се сблъсква с нещо неочаквано – собствената му дъщеря не иска да го види.

Защо ли? Дали не е затова, че когато тя е имала нужда от него, съсредоточен в собствената си мъка, той е оставал чужд за нейното съществуване ?

Тогава един старец – негов настоящ шеф и впоследствие треньор, му каза: „Тя е дете. Опитва се да се съхрани. Дори да те мрази, остави я, за да се справи с болката си. Не е важно как се чувстваш ти, трябва да й позволиш да преодолее травмите, без да мислиш за себе си.“ Дали той разбра думите му? Вероятно да. Вече постъпваше различно, с повече осъзнатост към задълженията си като баща.

Иска се голяма сила да устоиш на отпора от страна на собственото си семейство. За това е необходима най-голямата сила, наречена Любов. Това е единственият път, който премахва непреодолими прегради между хората. По този път се върви с търпение и постоянство…

Духът се калява с преживявания на душата, които докосват по-чисти, по-висши честоти. Старите нисши емоционални състояния сега вече биват заменени с по-фини като състрадание, отношение към другия, поемане на отговорност за действията, търпение, постоянство в начинанията и много любов.

Във всяка една ситуация, в която ни поставя животът, имаме правото да изберем нашата позиция. Колкото и пагубна да се окаже тя, можем да намерим смисъл, опора и да оставим добри следи след себе си.

Животът поставя своите задачи пред всеки един човек, в тях той открива смисълът. Задачи, които единствено той може да реши. Винаги съществуват възможности, чрез които да се решат задачите в живота, дори тогава, когато нищо не функционира.

Всеки човек е една чудесна личност. Само поради факта, че съществува, животът му има смисъл. Когато човек открие смисъла на своя живот, тогава удовлетворението и щастието идват сами – те са естествен резултат от намирането на смисъл в живота.

Дори тогава, когато функционалният смисъл не действа, „не знаех дали следващият ден ще бъда жив“, може да бъде осъществен този екзистенциален смисъл. Независимо какво можете или не можете, животът винаги ще има нужда от вас. Независимо колко добре съществува, вашият живот е необходим и нужен! Винаги трябва да откриваме нашата посока.

Както Джак Спароу в „Карибски пирати“ има компас, който така и не показва географски посоката север. Но за какво му е север, щом неговата вътрешна цел го води през вода и суша?!

Именно трудностите, през които преминаваме, ни правят достойни да оценим благата си. Във филма световният шампион премина през много от тях, измина дълъг път, за да намери отново… смисъла на живота си. Но това не е достатъчно. След като го достигнеш, отново се изправяш пред загуби, трудности и изпитания, които те водят до ново осмисляне на живота.

Велико нещо е човешкото страдание! Показва ни какво имаме, как да го ценим, как да го обичаме. Щом не можем да оценим това, което имаме и го приемаме като даденост, преминаваме през страдания, които ни подтикват да търсим по-висш смисъл в живота. От тези страдания излизаме по-чисти, по-осъзнати. Във филма Били ни показва именно това.

На никого не е лесно, когато го боли, когато се срива и не вижда лъч светлина. Когато нищо не ти върви, направи обратен гард! Направи нещо различно, което не си правил досега, за да спечелиш нещо ново! Смени подхода си, за да продължиш към целта. Употребявай нови похвати, които си научил през каменистия път досега, и такива, които още не си приложил. Върви с търпение, вяра, любов …

Ще ви разкажа една приказка за мидата. На дъното на океана мидата се носела по течението. Веднъж в нея попаднало едно ръбато камъче. То наранявало мидата, когато тя се носела във водата. Болките били неописуеми. Колкото повече се съпротивлявала тя, толкова повече я боляло. С времето мидата приела положението, в което се намирала и променила отношението си. Смирила се, успокоила се, течението я пренасяло по нови пътища и накрая, когато един ден тя се отворила, в нея вече нямало и следа от ръбатия камък – в нея вече имало перла!

Ето как едно малко творение на природата ни учи сменим позицията, в която се намираме – начина, по който да продължим и да извървим пътя си. Да, това е просто приказка. Да, това е просто филм. Но нима всеки от нас не пише собствената си съдба? Как ще напишеш ти своята съдба зависи само и единствено от теб… 🙂

С какво точно се измерва любовта? С броя на моментите, които спират дъха ни или с възможността да дишаме? Нямаме нищо повече от Тук и Сега. Утре е подарък. Утре е привилегия, на която няма как да разчитаме и с която не всеки е благословен.

Прояви най-висшата октава на любовта днес! И така всеки дарен ти ден…! С Благодарност. 🙂