За една нестандартна личност в забързаното ежедневие

Проведеното наблюдение е системно. Разглеждания обект го означих с инициали – Ая. Тя е момиче на 25 години и разглеждам нейното отношение към околните.

Живеем в епоха на общество, което личностните ценности са изтласкани на заден план. Приоритети в настоящето са – да сме богати, красиви, готини, облечени с последния писък на модата, не ни интересува, че обличайки обвивката, същността остава празна. Сега хората се потъпкват един друг, за да просперират.

Неосъзнавайки, че като „пристигнат на върха“ – душата им ще бъде празна, защото за най-важните неща в живота, плащаме с късче от душата си. Оттук се получава един кръговрат, защото хората са лакоми и искат още и още. Това от своя страна води до саморазруха.

След като представихме социума, да разгледаме Ая: как се отличава в него. На пръв поглед – обикновено момиче, лъчезарно с трапчинка на едната бузка. Не прави нищо по-различно от околните. Става сутрин оправя се за работа, отива – изкарва работния ден, после се прибира, почива си и ляга да спи. Така се повтаря и този кръговрат, както при другите хора. Да вникнем по-дълбоко с кой елемент тя доминира в моето наблюдение.

Когато Ая стане сутрин от леглото си, ще поздрави котарака си, дори да е направил пакост през нощта – тя ще го разроши, ще се усмихне и ще продължи с усмивка към кафемашината. За някои хора това би бил белег за лош ден. След като излезе от тях – дори да види намръщената съседка, която все гледа да вгорчи живота на някой – ще се усмихне, поздрави, поговори с нея и ще ѝ пожелае приятен ден. Но всичко това ще бъде чистосърдечно и безкористно!

Запътва се към спирката и чака своя автобус, закъснявайки почти всеки ден за работа. Има ли свободно място – ще седне. Дойде ли някой по-възрастен от нея – несъзнателно ще стане и преотстъпи мястото. На работа Ая е на позиция барист и на ден контактува с много хора, от всякакви положения в обществото. Наблюдавала съм я с каква всеотдайност се отнася към тях. Тя не прави просто едно кафе за някого. Тя внася слънчев лъч в техните животи.

Спомням си един ден, дойде при мен и ми каза как направила кафенце на някаква клиентка и отгоре нарисувала нещо. Жената, която точно тогава била в лични терзания, почувствала топлото докосване на Ая чрез просто едно кафе? И веднага побързала да го сподели с приятели в социалната мрежа. Естествено снимката събрала много харесвания.

Докато Ая ми разказваше, говореше с толкова плам и огън в очите и душата си. Тя беше просто щастлива от това, че е направила друг човек щастлив. Отново несъзнателно и неотдавайки голямо значение, но на мен ми направи толкова впечатление. Замислих се над това… Ако всеки втори или поне пети човек постъпваше като Ая – колко ли светът щеше да бъде различен?! – Много, със сигурност!

Наблюдавах Ая в продължение на години. Бях свидетел на повечето случки в нейния живот в цифри ще го означа като 70-80 %. Споделяше ми всичко с подробности. Кой какво ѝ е казал, кой как е постъпил.

Неведнъж съм се чудила на нея – а тя защо постъпва така? Защо и как приема всички с техните недостатъци и това някак не ѝ пречи? Така и не станах свидетел как тя наранява някого, а нея много я раняваха. Доброто ѝ и всеотдайно сърце, сякаш кървеше.

90% от приятелите ѝ знаеха, че тя винаги ще им помогне и отзове на нуждите им, точно затова много злоупотребяваха с нея. Веднъж лично чула разговор между двама нейни приятели, как са я лъгали, но тя отново не повярва в това, макар че го чу от тях със собствените си уши. Тя просто избира да вярва в хората. В това, че у всеки един човек има поне капка добро.

Тя е от единиците, които се държат за тази капка. Може би си припомня старата поговорка – капка по капка вир става. Е, станах свидетел, че това работи! С течение на годините, колкото и да я лъжеха приятелите ѝ, тя им отвръщаше с добро, винаги. С времето все по-малко и по-малко я лъжеха и използваха.

Добрите хора – лесно се манипулират, но те със своето държание те карат да се замислиш – ти какво правиш и накъде отиваш, как постъпваш с околните и защо. Почваш малко по малко да се осъзнаваш, да си даваш някаква равносметка.

Видях приятелите ѝ – те все по-малко злоупотребяваха с нея. Не можеха. Не смееха сякаш да опетнят чистотата ѝ. Дори започнаха да се обръщат един срещу друг, когато виждаха, че някой се опитва да ѝ навреди, било то за нещо съвсем малко.

И тя отново с усмивка, живее… не казвам, че е безгрешна. Всеки човек е грешен, дори аз, дори ти, но Ая го приема и вярва в доброто у хората. Някак социума не я смачква.

Срещала съм се много хора, но втора Ая няма. Много промени начина ми на възприятие, без да усети, че толкова години, аз наблюдавах стъпките ѝ. Тя бе като бял лист хартия, на който можеш да нарисуваш и най-черната рисунка, а той пак ще се зарадва и ще ти бъде благодарен. Ще те похвали и поощри.

А ти наистина ще му повярваш и ще се вдъхновиш. Ще се опиташ да правиш нещата, ако не по най-добрия начин, то поне по добрия. Но такива са те, така е Ая ~ Добрите хора блестят отдалеч като заснежени хималайски върхове!

Всъщност, когато си покрай такъв човек – ти несъзнателно ставаш като него. Времето, което прекарах покрай Ая – ме направи Ая 2. : ) Сега аз съм Ая за моите приятели и те ме виждат как се отличавам от другите. Как вярвам във всеки един човек, колкото и лош да бъде той. Вярвам, че във всеки тунел има светлина, дори за момента да не я виждам, аз знам, че я има – и се държа за нея… някак чак наивно.

Ая ме направи по-добър човек, без да иска… просто с поведението си, а аз правя хората около мен по-добри хора, без да искам… просто с поведението си. 🙂

И така, този подход ми харесва и виждам, че работи. Като филма „Предай нататък“. Нима не можем да създадем една система от добрини и да я предаваме нататък? – Можем! И… не е толкова страшно, колкото си мислим! : )

Вярвам, че ще успеем! Светът ще бъде по-добро място, защото ние ще бъдем по-добри!

Приказка за бисерната мида

Имало някога една мида ,
чуйте нейната съдба..
Веднъж песъчинка се настанила 
в черупката й ..

Изглеждала толкова малка,
а болезнено дълбаела…
макар да ни се струват жалки
и мидите чувстват ..

Как мислите ?
Започнала ли съдбата си да оплаква превратна,
което до това състояние я довело безпомощно?

Съвсем не – тя в черупката свита твърда
решение взела премъдро
Песъчинката щом не може да изхвърли 
в нещо по добро да я превърне..

Годините търкаляли се кротко..
времето богатство трупало бавно..

А от песъчинката омразна,
която тревожно я бодяла
разкошна перла израстла
тъй нежна и сияйна цяла!

Приказката си има и поука!
Не намирате ли , че е прекрасно
туй , което мидата стори
с едно пясъчно зрънце?

Всичко можем да постигнем,
ако сложим начало
и оползотворим богатствотото
на нашите дух и тяло !!!

Нека и ние съумяваме да преодоляваме всяка трудност, тъй както Мидата! Щом една малка мида може да превърне песъчинката в сияещ бисер – то тогава дали нашите възможности за бисери не са необятни?! 🙂

P.S. Някой от вас ще си кажат „Пффф, колко е наивна тази девойка!“ Да, може, аз не казвам да бъдете наивни, по-скоро е добре да се сверяваме с реалността. Ако нямаше такива хора като нея и всички бяха еднотипни, къде щеше да е красотата на света? През изминалите две-три години открих и втора Ая.

А в твоя живот, коя е Ая за теб? 🙂

Добромира Ташева

Автентична, уникална личност с купища творчески възможности. Всеки ден подклажда пламъка на своята душа да гори като пише, рисува и се занимава с психология. Нейното вдъхновяващо мото е: Само забравените мечти не се сбъдват!


Коментирай

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *