Ние, хората, сме уникални сами по себе си. Разполагаме със своите умствени способности и чисто биологично сме създадени да изпитваме всеки един вид емоция, която ни движи напред. Но в свят, функциониращ на пълни обороти и изпълнен с ожесточена надпревара между всички нас, обстановката помежду ни се променя коренно.
Понякога разговорите ни се опростяват, свеждайки се до минимум. Личните ни притеснения спрямо външния свят се задълбочават. Себеоценката ни, която е важна за нас, се губи някъде измежду всички тези събития. Надеждата е, че можем да обърнем внимание на човешкото поведение, а отношението към детайла е от съществено значение за нас като индивиди.
Но съществува един процент от населението, чиято нагласа за изграждане на здрави междуличностни отношения е все още трудно постижима. Точно така – това не е нито умствено, нито психично разстройство, така че лекарите и специалистите по психично здраве не могат формално да диагностицират феномена. Но първо – откъде произлиза думата „алекситимия“?
Алекситимията идва от гръцки: „a“ означава липса, „lexis“ – дума, и „thymos“ – емоция. Следователно – липса на думи за емоции. Питър Сифнеос, психиатър и почетен професор в Харвардското медицинско училище, за първи път описва алекситимията в началото на 70-те години.
Причините за това състояние не са съвсем ясни и до ден днешен. Някои проучвания показват, че то може да е резултат от генетични фактори, околната среда или мозъчна травма. Съществуват обаче въпросници и скали, които специалистите могат да използват, за да проверят за признаците ѝ.
Отношенията ни стават все по-подвластни на външни и вътрешни фактори, което затормозява нашия социален напредък и взаимоотношенията ни с околните.
Хората, които са податливи на алекситимия, са предимно мъже, като едно проучване сочи, че мъжете изпитват това състояние почти два пъти по-често от жените. С напредването на възрастта влияние оказват също така ниското ниво на образование и социално-икономическият статус.
Емоционалната интелигентност играе ключова роля във формирането на мнение и себеизграждането.
При алекситимията се проявяват признаци на апатия и дистанцираност от света, ниско ниво на креативно мислене и вдъхновение, нежелание за социален ангажимент и други.
Ние, хората, сме свързани едни с други
Може би се припознаваме отчасти, но в крайна сметка всеки е различен. Решенията, които взимаме за себе си, са индивидуални и носят последствия. Но е необходимо да бъдем търпеливи един към друг. Какво по-велико умение от това да разбираш и съпреживяваш моментите с близък за теб човек, както и да разкриваш истинската си същност? Това е безценно.
Ивелина е родена в Пловдив. Обича да пише и да живее. Признава обаче, че шумотевицата понякога я притиска и отегчава. Пада си по приключенията и не спира да разкрива пред самата себе си нови хоризонти и светоусещания.
