Ах, Бриджит! Отдавна не бях ронила такива огромни сълзи, както на новия епизод за тази великолепна Бриджит Джоунс. 🥹 Не зная защо повечето заглавия (всъщност зная, но да го оставим за друг път) се въртяха около това как Бриджит се влюбва в по-млад мъж… и той в нея. „Агнешкото“ е само минимална част от темите и въпросите, които тази Джоунс поставя.
Горещо препоръчвам, не само заради парада на фантастичните Рене и Хю – с всичките си бръчки, бели коси, изморени очи… Зарежете Vogue – гледайте филма, за да видите как гордо и секси носят красотата на годините си и как са още по-привлекателни в нея…
Плаках заради почти физическата болка, която се усеща от това да загубиш половинката си. Една нишка, вмъкната с такъв финес и сила, че няма как да не се замислиш дали цениш човека до себе си днес… защото утре може да е късно…
НО❗ Моята тема във филма всъщност беше отношението учител – родител – дете.
В „Бриджит Джоунс: Луда по онова момче“ се показва как работи системата, когато и родител, и учител гледат в една посока… как са заедно в името на едно дете, което – забележете – не е анонимен герой в родителска среща и комуникацията не се случва през платформа.
Да, ще кажете – то е хиперболизирано заради историята… Може и така да е, но лично мен ме влудява безсмислието на родителските срещи днес, в които имената на децата не се назовават, не се обсъждат реални проблеми и казуси под прикритието на GDPR… или не знам си какво. За да промълвиш името на детето си, излизаш в коридора след учителя… ама бързо, защото той все пак има още четири класа, в които трябва да влезе.
Срещите, на които родителите могат в действителност да разберат „от първа ръка“ какво се случва в училище, минават в деловия стил на: „Класът е много добър. Е, има едно-две деца (вие си ги знаете), които спят в час. Но иначе – доволна съм.“ Всичко това с тон, който крещи: „Толкова си могат вашите деца.“
Не е препоръчителна комуникацията учител – родител, освен през така наречената платформа, в която писмено излагаш какво те тревожи, учителят писмено отговаря, директорът също може да хвърли един поглед и евентуално да се намеси… при заплаха за имиджа на училището. Признавам обаче, че така донякъде си личи грамотността на родителите… а и на учителите.
Ние така „скопихме“ образователната си система, че учителите са в постоянна защитна поза – от страх да не бъдат обвинени в нещо от някой родител и, не дай си Боже, училището да загуби бройка. А родителите или с виновен поглед се примиряват с тоталното объркване в образованието, признавайки, че грам не им е ясно какво учат децата им днес („Едно време ние не учихме това“)… или пък демонстрират онова самочувствие – малко като Силвестър Сталоун в „Кралят на Тълса“ – без авторитети и правила.
Мисля, че превърнахме учителя в безгласна буква, а реално изискваме от него да учи децата ни на главните букви в живота. От друга страна, за учителя май това е удобно, тъй като той е там не за да възпитава, а за да си предаде материала… Нали така?
Да го сортира този материал, да го плесне, да го изсипе там, както е по график – който разбрал, разбрал… Който не е разбрал – ми, не е разбрал. То не може всички да имат шестици, а и системата е виновна. А и родителите като не обръщат внимание и в повечето случаи научават последни за драматичния развой на оценките…
Цялата тази гимнастика с тестово изпитване, безсмислени матури и експерименти в училище, с платформата, предлагаща „софтуерни решения за намаляване на бюрокрацията в българските училища“… Бляк! Всичко това просто премахна онази ОБИЧ, която ние имахме с нашите учители, и онова взаимно уважение между родител и учител.
Аз никога, никога, никога не съм чувала лоша дума от моите родители за моите учители! И съответно, на родителска среща моите учители знаеха имената на родителите на учениците си.
Затова, позволете ми – в контекста на онази абсолютно откачена Бриджит Джоунс, която спи с млади мъже, но все пак явно е учила в училище, тъй като има доста добра обща култура – да благодаря на моите учители, с които все още имам връзка през социалните мрежи. Учители, оставили следа в сърцето!
Изплаках се малко объркано, но и аз съм като системата – изглежда добре, а като заговори… буря от проблеми без решения.
Цвети Георгиева е водещ ПР експерт и един от най-популярните гласове в българския радиоефир. Тя е управляващ партньор в PR & Image компанията Directo Agency. Тясната ѝ специалност е: „Изграждане на позитивен имидж и силна репутация. Теория и практика на „аз“ представянето (Self presentation)“.
